Семейни 

Бен Хур

Бен-Хур е модерна адаптация на стожера на християнската литература от 19-и век Ben-Hur: A Tale of the Christ, писана от Лю Уолъс и една от най-успешните в комерсиално отношение книги на своето време. Старите адаптации на романа хич не си поплюват – първите театрални постановки са внушителни и издържат повече от двадесет години на сцената, немият филм от 1925г. е най-скъпата продукция в този род кино за всички времена, а версията от 1959г. също е без конкуренция в бюджета в момента на излизането си. Успехите им въобще не отстъпват на вложените средства, както във финансова възвръщаемост, така и в оценките на критиците – петдесетарската лента взема „скромните“ 11 Оскара.

Тимур Бекмамбетов (Нощна стража, Неуловим) не разполага със съвсем грандомански бюджет по днешните стандарти, но дори тези стотина милиона за неговото отроче няма да бъдат оправдани, тъй като филмът се представя катастрофално в бокс-офиса, а силно подозирам, че позлатени статуетки няма кой да му даде.

Да твърдя, че новият Бен-Хур е ужасен ще бъде преувеличение, но слабо. Той е просто никакъв – празен, скучен и уморяващ. Двата часа в неговата компания ми се сториха доста повече, а накрая просто се молих да свърши. Единственият позитив на бекмамбетовата интерпретация са сносните декори и облекла. Ако сте имали тайното желание да видите Морган Фрийман с расти, също ще свърши работа.

Историята ни запознава с еврейският принц Юда Бен-Хур (Джак Хюстън) и неговото семейство, приютило осиротелия римлянин Месала Северий (Тоби Кебъл). Двамата израстват като братя, което е правдоподобно предвид дървената им игра, но Месала решава да търси щастието си извън Йерусалим, постъпва в римската армия, бие се в снегове и пясъци, расте в йерархията и става приближен на Пилат Понтийски (Пилоу Асбек). След години се връща в свещения град, а радостното събиране на семейството скоро е помрачено от търканията между юдейските зилоти и легионерите. Бен-Хур е пратен да гребе на бойна галера, а сърцето му жадува за отмъщение. Кулминацията е надбягването с колесници, когато двамата братя се изправят един срещу друг, единият символ на имперската мощ, другият – на копнеещата свобода Юдея.

Каквото и да очаквах от Бен-Хур, щях да бъда разочарован. Ако бях подходил с надеждата на екшън ориентирано лятно забавление, нямаше да ми се понрави практическата липса на екшън – половината от него е събрана в трейлърите. Ако исках поглед върху християнството и вярата, също щях да остана с пръст в уста. Иисус присъства (в ролята – Родриго Санторо), но е нелепо поставен, сякаш Тимур е заснел целия филм и в последния момент се е сетил, че все пак става въпрос за A Tale of the Christ. В резултат получаваме няколко нашляпани минутки с абсолютно нулева емоционална, а и каквато и да е друга, стойност. Ако при влизането в залата се бях приготвил да гледам приличен псевдоисторически епос като обикновен кинофен, нямаше да мога да открия нищо ново или отличително в тези 120 минути. Дори писането за Бен-Хур е отегчително и сиво, което води до препоръката – избягвайте особено старателно този филм.

Related posts

Leave a Comment