Фантастика 

Power Rangers

Не мога да кажа, че някога съм бил кой знае колко голям фен на Power Rangers франчайзите, но имам бледи спомени, че им се радвах като малък. Разбира се, оттогава са минали няколко десетилетия и честно казано дори не знам откога е последният сериал или за какво става дума в него. Така или иначе настоящият филм е базиран на оригинала от 1993 г. и когато трейлърите започнаха да излизат, веднага стана ясно, че търсеният подход е към по-реалистична и мрачна атмосфера, в която петимата тийнейджъри, които придобиват космическите сили на Рейнджърите, са аутсайдери с реални, човешки проблеми. Което, естествено, изобщо не ми се връзваше с идиотския супергеройски камп на деветдесетарския телевизионен сериал, така че очакванията ми бяха под средното.

Power Rangers разнебити цинизма ми още в първите си няколко минути. Преди началото на филма се хванах на бас със себе си, че ще има поне двадесет минути сетъп за истинския екшън. Оказах се тотално в грешка – на практика цялата лента е сетъп за експлозивния си финал. И това е може би най-доброто решение, което създателите ѝ са можели да вземат. Историята започва с кичозно интро: 65 милиона години в нашето минало, насред вулканични изригвания и паникьосани динозаври, група извънземни Рейнджъри се гърчат предсмъртно в краката на Зеления Рейнджър – жена с хищни черти и златен скиптър. В отчаяния си опит да я спре, последният оцелял – Зордон (Браян Кранстън) – нарежда на кораба си в орбита около Земята да прати метеорит към координатите му. Взривът го убива на място и запраща Рита Репулса (Елизабет Банкс) на дъното на океана, а петте монети, в които са закодирани силите на Рейнджърите, са погребани дълбоко под земята.

Подходящото количество еони по-късно, в малкото градче Ейнджъл Гроув, петима тийнейджъри, всеки със собствените си проблеми, се озовават на едно и също място по едно и също време, и откриват монетите, а скоро след това и космическия кораб, криещ съзнанието на Зордон и робота Алфа-5 (Бил Хейдър). Двамата разкриват истината на новобранците, както и факта, че Рита не само е жива, но и е била събудена и след по-малко от две седмици ще има силите да изрови някакъв мистичен кристал, който мигновено ще унищожи живота на планетата и който – естествено – е скрит под родния им град. Но на нас не ни пука особено, защото истинската притегателност на Power Rangers идва от персонажите. Филмът е уникално успешна кобминация от оригиналния кич и абсурдизъм на франчайза и изключително качествен и нюансиран човешки елемент, който прави взаимоотношенията между Джейсън (Дейкър Монтгомъри), Кимбърли (Нейоми Скот), Били (Ар Джей Милър), Зак (Луди Лин) и Трини (Беки Джи) динамични, интересни и емоционално заредени в степен, каквато никога не бях очаквал от този точно филм.

Не искам да ви създавам погрешно впечатление. Power Rangers не е някакъв дълбок, зрял филм, движен от сложни персонажи. Същевременно обаче актьорската игра и сценарият са изпълнени с динамика и автентичност, които позволяват на лентата да се движи по тънката линия между мрачна дълбочина и способността тотално да не се взима насериозно. Героите приемат за даденост абсурдни предпоставки и реагират ентусиазирано на неща, които би следвало да ги изпълват с неистов ужас. Но същевременно всеки от тях има собствена индивидуалност, различни отношения с останалите четирима, и елегантно загатната проблемна история, за които филм като Power Rangers можеше хич да не си даде зор, но които де факто доставят 90% от удоволствието. И които – в крайна сметка – водят до цвиленето от кеф, когато петимата Рейнджъри най-накрая постигат единността, нужна за трансформацията им, и се изправят срещу Рита и демоните ѝ.

Като казах Рита, трудно ми е да не се възторгна от брилянтния начин, по който персонажът е трансформиран за новата епоха, и зловещите хищнически отсенки, които Елизабет Банкс му придава. Това не е дебилно нахилената пухкава вещица с идиотската „Падме Амидала косплей“ роба. Не, Рита Репулса е атлетична и опасна, извънземно създание с огромни сили, Рейнджър, покварен от отровната си амбиция. За разлика от петимата тийнейджъри, нейният образ няма никаква дълбочина, но това не ѝ пречи да е сред най-впечатляващите попадения на бездруго страхотно добре замисления филм.

Специално споменаване заслужава и Синият Рейнджър Били. За първи път (поне за мен) супергеройски филм ни предлага главен герой, който е в аутистичния спектър. Разбира се, без да имам личен опит с това състояние, не мога да коментирам реализма, но Ар Джей Милър изгражда очарователен образ, който живее в малко по-различен свят от останалите хора и ежедневно трябва да се бори със собственото си съзнание и способността си да осмисля случващото се около него, но който преодолява тези препятствия с безстрашна искреност и упорство. Връзката между него и Червения Рейнджър Джейсън (който, бидейки бивш училищен футболист, съумял да опропасти бляскавото си бъдеще с безсмислена криминална безхаберност, е пълен антипод на умилително задръстения Били) е една от най-силните страни на филма и безспорно най-трогателната.

Power Rangers кърти и на ниво камера и звук. Операторите видимо знаят какво вършат и всякакви похвати както на модерния екшън, така и на съвременната научна фантастика, са използвани пълноценно. Камерата се клати рядко и точно когато си струва, а през останалото време сякаш винаги е позиционирана на най-идеалното възможно място. Сцените преливат една в друга с внезапност или плавност според нуждите на сюжета, а когато дойде време за екшън, забавеният каданс никога не е повече от необходимото и в нито един момент не се давим в неясен хаос. Саундтракът също е на високо ниво, с лек пънк-емо-рок привкус, както като фонова музика, така и като подбор на песни. На моменти изборът ми напомняше за малко по-рок версия на Тялото на Дженифър (всъщност има леки прилики и във визуално отношение), като камп-елементът винаги е притъпен от атмосферата на реализъм, но същевременно не се крие и някои сцени са като извадени от музикален видеоклип. Разбира се, когато дойде моментът за класическата отваряща тема на оригиналния сериал, кич-кефът бие рекордни стойности.

Не знам колко убедителен успях да съм в това ревю, така че ще приключа с увещанието да дадете шанс на Power Rangers. Историята му е точно толкова абсурдна, колкото заглавието предполага, но тя е само фон на великолепно изградена атмосфера и прекрасни персонажи, смесица от носталгия и модерност, и инклузивност, каквато честно казано не мисля, че някой очакваше от този филм. Нещо повече, той е наясно със себе си и с това колко насериозно може да си позволи да се вземе. От лентата струят ентусиазъм и искреност, и вместо да е поредният ненужен, тъп римейк на без друго слаб оригинал (каквито с лопата да ги ринеш последните години), Power Rangers е оригинален поглед към жанр, изпълнен с позьорски камп, който наистина си заслужава гледането.

Related posts

Leave a Comment