Късметът на Логан
Какво се случва тази година, нямам представа, но за първи път мнението ми за комерсиални филми толкова силно се различава от това на критиците. Разбира се, мозъкът ми го оправдава с конспирации, подкупи, лош вкус и какво ли още не, но в крайна сметка това е като да удряш вятъра с пръчка и да си представяш, че си рицар с блестяща броня. Не харесах изобщо новия „То“ (положително ревю можете да прочетете тук), нито „Жената чудо“, а „Baby Driver“, въпреки техническите си съвършенства, ме остави по-скоро безразличен. Хубаво, че беше „Дюнкерк“ да напомни как се прави наистина голямо кино, но и той сякаш избледня твърде бързо.
Използвам тази трибуна, за да споделя мъката си. Чувствам се стар. Притеснявам се, че комерсиалното кино умира, лесно раздразнителен съм и се карам с всички. Може би Уил Селф ми е повлиял с тази си лекция относно смъртта на медиума. Може би съм станал сноб-апокалиптик, приел неотложното западане на гутенберговите умове. А може би големите филми в по-голямата си част просто не струват. Убеден съм, че в бъдеще историите ще се разказват по нов начин, било чрез VR или друга технология, но през последните месеци чувствах силна незадоволеност от състоянието на класическото преживяване в киносалона, както ни се предлага в момента.
Истинските добрите продукции, например „Рик и Морти“, който макар и в телевизионния формат, според мен бие всичко по качество на сценарий, носят в повечето случаи досадния дух на постмодернизма, в който всичко е цинично и води до никъде. Не харесвам сантименталности, но кой би искал да живее в толкова мрачен свят.
Та всичкото това мрънкане, за да стигна до състоянието, в което ме завари „Късметът на Логан“. Имах нужда някой да ми върне надеждата в киното с интелигентно скроен филм, който обръща жанрови клишета, но не изпада в сатирична истерия, а поддържа стабилно емоционално ядро и прави адекватен социален коментар. И за да се случи това, трябваше един 54-годишен мъж да задраска доброволния си отказ да режисира филми. Благодаря ти, Стивън Содърбърг и добре дошъл обратно!
Когато през последните дни хората ме питаха за какво пиша, им казвах, че е ревю за филм с обир, което веднага губеше интереса им. Сякаш няма нищо по-стандартно и експлоатирано от това банда престъпници да оберат банка. Тогава пояснявах, че става въпрос за рали състезание, допълвах, че Адам Драйвър играе герой с една ръка, а Даниел Крейг с изрусена коса и почти гейски глас, трябва до два часа да се върне в затвора. Имам вниманието ви сега, нали?
„Късметът на Логан“ разказва за семейство работяги от хълмовете на Западна Вирджиния, известни с лошия си късмет близо 90 години. Но двамата, нямащи какво да губят братя миньорът Джими (Чанинг Тейтъм) и едноръкия барман Клайд Логан (Адам Драйвър) решават да сложат край на това „проклятие” и да обърнат късмета си, като измислят схема за обир на 14 млн. долара, която смятат да осъществят по време на легендарното NASCAR състезание Coca-Cola 600 на пистата Charlotte Motor.
Планът е да използват сложната система от хидравлични тръби под пистата, докато състезанието служи за прикритие. За целта им е необходима помощта на Джо Банг – затворник, експерт по експлозиви и двамата му братя реднеци, както и на красивата Мели (Райли Кийоу). Всичко върви по вода, докато по петите им не тръгва педантична агентка от ФБР (Хилъри Суонк).
Има една не особено деликатна смешка към средата на филма, когато героят на Тейтъм навестява бившата си съпруга (Кейти Холмс) и новия й партньор, който ще води синовете си на „Яростни и бързи или нещо такова“. Тук е единственият по-груб удар под кръста, в който Содърбърг си позволява да каже в прав текст, че тези филми не се гледат от атомни физици. Затова и под капака на самия „Късметът на Логан“ работи друг двигател (хе-хе, разбира се, че ще сложа поне една автомобилна метафора).
„Късметът на Логан“ е обирджийски филм, в чийто център са героите и обществото около тях. Филмът е безупречен в начина, по който представя логистиката на грабежа, но в допълнение предлага и нещо за тези, които не се интересуват от мъжки работи като багери, тръби, експлозиви и изкуствени ръце. Предлага това, което „Baby Driver“ не успя – искрен сантимент, пълнокръвни герои и неподправена емоция.
Фразата „They’re going to know what we want them to know“ може и да е отправена към няколко герои, но всъщност важи и за зрителите, които подобно като във филм на Хичкок си мислят, че през цялото време имат ясен поглед над нещата, докато не дойде добре изтъкания twist. Третото действие напомня на това в „Бандата на Оушън“, само че този път освен, че обяснява обира, Содърбърг вкарва и социален коментар. На финала става ясно, че професионалистката от ФБР не може да си свърши работата, защото всеки прикрива некомпетентността си или някого другиго. Виждаме на практика чудесно разгънат феноменът на беззаконието, прието от обществото като най-добро разрешение на кризата. Много приятно, много българско!
По дума-две за звездите
Всичко това са празни приказки, разбира се, защото всички знаем, че дългогодишната работа на сценаристката Ребека Блънт (алтер его на самия Содърбърг!) и закаленият с продуктивна кариера опит на (режисьора) Стивън Содърбърг са нищо в сравнение с най-важната част от всеки филм. Актьорите, разбира сне. Това прозвуча иронично, но всъщност актьорският състав тук е наистина безупречно подбран… да отблъсне по-голямата част от населението. Половиата мъже на света ненавиждат Чанинг Тейтъм, а другата половина се заливат от смях заради ушите на Адам Драйвър. Всичко това в обирджийски филм + рали състезание. На мен ли ми се струва, или Стивън Содърбърг замесва гозба с несъвместими продукти. Ефектът обаче е очарователен!
Драйвър и Тейтъм сработват чудесно, като хуморът между двамата е с перфектен тайминг и изпълнение, без да става глупашки. С леки паузи и интонационни заигравки двамата успяват да изградят нюансирани образи, които са непохватни, но не и глупави, пълни със сърце и добра мотивация. Към тях прибавяме истинската звезда на филма Даниел Крейг, който прави може би най-добрата роля в кариерата си. Ако имаше още малко екранно време, образът на Джо Банг можеше да го отведе и до Златен глобус.
